• БИОЛОАГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ У НАС И В СВЕТА – ПРОФ.Д-Р ГЕОРГИ СЕНГАЛЕВИЧ

  • ИЗПИТВАНЕ НА ХУМУСТИМ ПРИ ПОЛСКИ ФАСУЛ В УСЛОВИЯ НА БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ 

    Гл.ас. Светлана СТОЯНОВА, ас. Гергана ИВАНОВА-КОВАЧЕВА

    Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“- Русе

    ——————————————————————————————————————————————————–

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ У НАС И В СВЕТА

Проф. д-р Георги Сенгалевич

Последните данни представени от отдел “Агроекология” към МЗГ показва, че общата площ в периода на прехода в България върху която се води биологично (органично) земеделие в нашата страна, възлиза на 12 284,14 хектара, която съставлява 0,004% от използваната земеделска земя (сертифицираните площи са 117 771,47 хектара, а площите в периода на прехода са 512,67 хектара. Най-много земи са сертифицирани в Северен и Централен район и Южен централен район.

Биологично земеделие е застъпено в 12 оранжерии (оранжерийно производство на зеленчуци предимно за износ – стаманено-стъклена конструкция) на площ 95,64 хектара (сертифицирани).

Сертифицирана площ, на която се отглежда на екологичен принцип диворастящи плодове и билки възлиза приблизително на 62 183,95 хектара, земеделските стопанства занимаващи се с растениевъдна продукция са 77, като 56 са сертифи­ци­ра­ни, а 21 се намират в период на преход, 4 стопанства са сертифицирани за биологично производство на семена и посадъчен материал, 5 са биологични ферми, телета, овце и кози). Една от тях е смесена и е в преход (отглеждат се в нея 294 овце).

В световен мащаб за биологично земеделие са регистрирани 24 млн. хектара площи. Голям процент от площите с екологично (биологично) земеделие се намират в Австралия (10 млн. хектара земя с 2 хил. земеделски стопанства), на второ място е Аржентина – 3 млн. хектара земя, следва Италия – 1,2 млн. хектара. В страните от Латинска Америка под биологично земеделие (извън Аржентина) са 100 хил.хектара със 150 хил. фермерски стопанства. В страните на Европа биологичното земеделие обхваща 5,5 млн. хектара със 170 хил. стопанства, в Северна Америка (САЩ) са регистрирани 1,5 млн. земи с 10 500 хил.земеделски ферми, в Азия предимно Япония, биологично земеделие се развива върху 800 хил. хектара земя с 61 хил. стопанства и в Африка (отнася се предимно за площи в Египет) – 320 хил. хектара със 71 хил. стопанства.

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ИЗИСКВА ЕКОЛОГИЗАЦИЯ НА АГРОХИМИКАЛИТЕ

Многообразието от произведени, регламентирани и включени за използване в растителната защита (агро и лесозащита, ветеринарната и хуманна медицина и тези с особено предназначение) надхвърлят 100 000 вида, синтезирани през второто столетие на миналия век и понастоящем, са продукт на висшата химия. Тяхното производство и употреба ежегодно се увеличава и обновява, за което се влагат огромни инвестиции. За растителнозащитни цели в нашата страна в продължение на 50 години се използват по време на вегетацията на културите, за опазване на складираното зърно и други хранителни суровини голямо количество пестициди, специализирани за борба с неприятелите, болестите и плевелната растителност по културите. Успоредно с тяхното мащабно приложение при конвенционалната расти­тел­на защита, а понастоящем и при интегрираната такава, която редуцира използването на пестицидите само при доказвана необходимост от групата на агрохимикалите се внасят на големи площи минерални торове, осигуряващи хранителни вещества за растежа и развитието на културните растения. Като допълнение към тях през последните няколко години се произвежда голямо разнообразие от листни торове, използвани по време на вегетацията. Те притежават формулировки балансирано комбинирани от макро и микроелементи, аминокиселини и други активиращи растежа вещества (те не заместват основното торене с макро торове, а подпомагат растенията по време на растежните фенофази). Не трябва да се забравя факта, че за растежа и развитието на основните земеделски култури от сеитбата до реколтирането, вложените агрохимикали са на стойност около 30% от всички разходи по отглеждането им.

В нашата страна, а също и в световен мащаб агрохимикалите използвани в сел­ско­то стопанство стабилизираха и увеличиха неколкократно добивите от отглежданите култури, подобриха качеството на добитата продукция и осигуриха изхранването на нарастващото население на земята. Тяхното приложение първоначално се определяше като панацея, която гарантира настоящото и бъдещото развитие на обществото. Хими­за­цията на земеделието се сочеше като водеща технология при отглеждането на земеделските култури във всички страни и континенти. Изтъкваха се предимно само предимствата на агрохимикалите и тяхната надеждност за увеличаване обема на получената продукция от растениевъдството.

Масовото им приложение, като кратност и обем на всички площи със селско­сто­пан­ски култури на открито и при оранжерийни условия и в дворните пространства доведе до химическо замърсяване на орания слой на почвите, подпочвените води, растителната биомаса, приземния въздух и прилежащите природни дадености. Или в обобщен порядък агрохимикалите с техните остатъчни количества окупираха не само агроценозите, но и целокупната природна среда. Те настъпиха и се настаниха в организма на всички живи същества от планктона до човешкия организъм. Наблю­де­ни­ята и научните проучвания доказваха, че агрохимикалите независимо, че се явяват чуждо тяло за организмите, проникват безпрепятствено в тях по биологичната верига. Естествено най-силно негативно въздействие те оказват при отрасъла селско стопанство, като на екологичен натиск са подложени всички негови обекти. Основно депо за депониране на токсичните отпадъци са обработваемите почви, като негативния ефект от някои активни субстанции и разпадни продукти (метаболити и изомери) засяга и плодородието на почвата, подпочвените води, приземния въздух и растителността – основно отглежданите селскостопански култури (тяхната продук­ция). По биологичната верига чрез химически замърсените продукти (храните от растителен и животински произход) се засягат перманентно консуматорите –  хора и животни (чрез замърсения фураж). Вредният ефект особено от перманентните пестициди мултиплицира върху всички живи организми – геобионти и хидробионти. Химически се уврежда цялостно природната среда в хоризонтална и вертикална посока. Мащабното използване на пестицидите не отмина и нашата страна. Българското земеделско стопанство е голям консуматор на агрохимикали (пестициди и минерални торове). Обективно оправдание има в съществуващия факт, че в нашата страна се отглеждат много селскостопански култури (над 80 вида), климатични особености благоприятни както за отглеждането на културите, така и за развитието на много неприятели, болести и плевелна растителност, които са в състояние да компро­ме­тират реколтирането им. Използваните масово пестициди нарушиха природното равновесие и ограничиха до минимум регулиращата роля на биоагентите. Изцяло се залагаше на конвенционалната химическа защита. Използваха се все повече ново синтезирани пестициди, комбинации от тях, независимо от високата им токсичност за топлокръвните организми и настъпателното замърсяване на природната (околна) среда. Действителността показва, че за период от 30 – 35 години количеството на използваните агрохимикали нарасна десетократно, но загубите от целокупната вредна дейност на неприятелите, болестите и нарастващата плътност на плевелите не се ограничи в допустими размери. Вредителите като цяло и природните фактори в този порядък, и атипичните климатични промени започнаха успешно да се противо­по­ста­вят на химическата растителна защита. Вложените огромни средства за тяхното приложение от всички земеделски производители не постигнаха очаквания добър резултат. Екологичната обстановка се влоши, а пестицидните остатъци започнаха да се капитализират в звената на биологичната верига. Хранителните продукти добити от третираните растения станаха носители на микроколичества от използваните препарати и техните разградни продукти. Неразбирането и недалновидно използване на растително защитната химия и минералните торове (предимно бързо действащите азотни торове) доведе до получаването на „химическа храна” (продукти с наднормени остатъчни количества от пестициди, нитрати и други отровни разградни продукти от химически произход). Обстановката с хранителните продукти не само у нас, но и в световен мащаб е допълнително влошена и от комплексното замърсяване към пестицидните остатъци и нитратите с други токсични техногенни замърсители – тежки метали, радиоактивни вещества, промишлени газове, детергенти, полимери (хлорирани биофеноли) и такива от биологичен произход.

За тази екологична аномалия, която отдавна е осъзната, но своевременно не е ограничена, вина имат всички които са добре запознати с възникващите проблеми около така негативно явление – управляващи и ръководители на ведомства, свързани със земеделското производство, опазването на природната среда, хуманната и ветеринарно-медицинска токсикология и не на последно място научните кадри , които имат много добра информация за химическата експанзия провеждана при отглеждането на земеделските култури. Определена вина имат и всички произ­во­ди­те­ли на агрохимикали, които са наясно до какво може да доведе глобалната химическа защита на растенията и на балансираното използване на минерални торове за основно торене, подхранване или листно приложение по време на вегетацията.

Налага се бърза и разумна алтернатива – нова стратегия за ограничаване на конвен­ци­оналната химизация с интегрирана такава и постепенен преход при оси­гу­рено финансиране и правни възможности към биологично (алтернативно) земеделие, изключващо синтетичните агрохимикали, използващо предимно природни ресурси за ограничаване на повредите от вредителите. Екологичната позиция на биологичното земеделие е: за растителна защита и торене да се използват предимно биопестициди, а за торене – оборски тор.

Биологичните продукти, използвани като средства за борба с вредителите и био­ре­гу­латори на растежа и развитието на растенията са натурални продукти формулирани от растителна биомаса (корени, стъбла, листна маса, плодове, семена, кори, смола и растителни сокове). За биостимулиране се използват екстракти от оборски тор, торова субстанция получена от дейността на калифорнийските червеи, природни дадености богати на биологично активни вещества, компост получен от дървесни отпадъци, лече­бен тор добит от хартиени отпадъци (стимулатор и фунгицид), течни и морски седименти, а също и формулировки от хомогенизирани водорасли. Особено внимание водещите фирми по растителна защита отделят на получаването и производството на биопестициди на растения с доказано инсектицидно или фунгицидно действие на далматински пиретрум, пелин, ниим, дерис, чемерика, махорка, анабазин, вигна, квасия амара и други представители на субтропичната и тропична флора. Проучват се и възможностите за използване на нетипични за плевелната растителност амино­ки­се­ли­ни, които нарушават биосинтезата на градивните елементи водещи до бързото им загиване (лазарни хербициди). Биопестициди се използват с успех, получени по микробиологичен път с инсектицидно и фунгицидно действие. В тази биогама са вклю­чени и биологични препарати на база етерични масла, като олеопродукти, а също и природни вещества с репелентно и антифидантно действие (явлението антибиоза). Приложението на биологичните препарати е екологосъобразно, безопасно за топло­кръв­ните организми, полезната ентомофауна, растенията, останалия организмен свят и природната среда, която обитаваме. Тяхното приложение е икономически изгодно и не носи екологичен риск от замърсяване на добитата продукция. Водещ проблем на новото столетие е осигуряването на чиста от химически замърсявания храна, основа за здравния статус на населението обитаващо всички страни и континенти. Европейската общност насърчава и субсидира производството на биопродукти, получени от селското стопанство чрез въвеждането на биологичното земеделие (у нас основните принципи и перспективи за развитието му са очертани). Постепенно в различни райони на страната се изграждат екологични ферми, осигуряващи биопроизводство на растителна и животинска продукция с екологична оценка. Производителите, чрез САПАРД ще получават ежегодно компенсираща парична помощ в областта на овощарството, лозарството, зеленчукопроизводството, етерично­мас­лени и фуражни култури, а също и отглеждането на билки и лекарствени растения.

В тази връзка при тяхното отглеждане, а също и при всички останали земеделски култури, набора от листни торове на химическа основа могат да бъдат заменени при новите екологични изисквания с биологичния регулатор „Хумустим” (хуматен про­дукт от висококачествен природен субстрат със 100% екологична чистота). В състава му има композирани от природата цяла гама от органични и минерални вещества, които са в подвижна, бързо усвоима форма от растенията (органични киселини, макро и микроелементи и други биологично активни субстанции). Важно депо в неговата структура е наличието на калиеви соли на хуминовите киселини (23%) и фулвокиселини(5%). Не трябва да се забравя факта, че в повече от получените и изпол­звани хуминови препарати в селското стопанство формулировките са на база натрий (Na), докато Хумустим е изцяло калиев (К) хумат (предимството е налице). Хумустим се използва масово през последните 5 години в нашата страна, има уни­вер­сално приложение при всички земеделски култури. Той се прилага универсално – чрез третиране на листната маса (ръчна, земна и авиотехника), чрез поливане (гравитачно, дъждуване, капково и шлаухово) напояване на зеленчукови разсад и кореновата сис­тема на овощните дървета и лозите преди засаждане и като стимулатор при обеззаразяване на семената при житните и окопни култури ( в комбинация с основния фунгицид – обеззаразител). Комбинативната способност на Хумустим към пести­ци­ди­те е без проблеми – отнася се и за бордолезовия разтвор. Прилага се в минимални концентрации, които улесняват неговото използване. Като пример можем да посочим че, че за обработка на семената при житните култури, слънчоглед, рапица , памук, бобови и др. за 1 тон семена се използва само 1 литър от Хмустима! Обикновено прилагането му се реализира безпрепятствено и съвместно с всички фунгициди у нас, регламентирани като обеззаразители. Разходите на средства за тази „добавка” са минимални, а ефекта бързо става осезаем и мултиплицира в дружното поникване, уско­рено развитие на растенията с добре развита коренова система (обема на стра­нич­ни­те разклонения нараства спрямо контролните от 20 до 25%). Хумустим ускорява преминаването на пшеницата и ечемика във фенофаза братене (броя на продуктивните братя се увеличава), растенията придобиват стабилна консистенция и доказан анти­стре­сов ефект (повишава се тяхната студоустойчивост). Братенето на засетите своевременно житни култури, дори и при известно минимално закъснение, приключват братенето преди прекъсване на вегетацията от първите есенно-зимни студове. Това в основи се дължи на укрепване на имунната система под въздействието на хуминовите и фулвокиселините, естествено балансираните макро и микро­еле­мен­ти и други специфични органични съставки характерни за Хумустима, сътворени и композирани от природата. Естествено е да се отбележи, че тази стимулираща биоре­гула­торна негова функция повлиява положително върху добива при реколтиране не само на житните, но и на другите третирани култури(апликация на семената). За да се постигне максимален ефект от неговото приложение през пролетно-летния период в зависимост от културата (подходящата фенофаза) задължително трябва да се проведат и две-три листни третирания с дозировка 40/50 см3 за площ от 1 декар при добавка на вода с обем 20/25 литра. Обикновено Хумустима трябва да се комбинира с пестицидните обработки за борба с вредителите (играе ролята и на прилепител – намокрител). Практиката у нас и в Германия (там са регистрирани и използват два ана­лога на Хумустима), че успоредно с увеличаване на добивите се подобрява и качес­твото на добитата продукция. Стимулирането на биосинтезата на зелените пигменти придава по-тъмно зелено оцветяване на листната маса при житните и зеленчукови култури.

Течната формулировка на биорегулатора Хумустим може да се предложи и в грану­ли­рана форма под названието „Агрохумустим” (Хумустим е имплантиран в порьозната структура на агроперлита с добавка на етерични масла, притежаващи пестицидно и репелентно действие). Приложението му в зеленчукопроизводството (разсада) е на 1 куб.м торопочвена смес 5 обемни литра Агрохумустим – гранулат след хомогенизиране при засаждане. При засаждане на овощни дръвчета и лози след изкопаване и оформяне на дупката от Агрохумустим се дозира 0,2 до 0,5 обемни литра. Той гарантира висок процент на прихващане с мощно развитие на кореновата система.

Независимо, че сега у нас масово в практиката с успех се използват нарастващо количество по вид и асортимент листни торове на химическа основа, биорегулатора Хумустим има като техен аналог едно важно предимство. Той е природен продукт със 100% екологична оценка. Неговото приложение намалява до известна степен отри­ца­тел­ния ефект от използваните агрохимикали. Използваните листни торове в това число Хумустим не могат да заместят основното торене с макроторове. Да не се забра­вя и факта, че резките промени на метеорологичните условия оказват негативно влияние на растенията и  при третирането с Хумустим, независимо че той превишава по трансламинарно проникване в тъканите химическите листни торове (обилни дъж­до­ве непосредствено след апликиране), оказва положителен ефект върху растенията.

Научните проучвания и резултатите от практическото му приложение доказва, че биологическата активност се дължи на положителното му въздействие върху енер­ге­тич­ния потенциал на растителния организъм, създава условия за ускорен синтез на белтъци, образуват се гама от ензими, които се включват в каталитичните процеси и стимулират целия ход на обмяната на веществата, в т.ч. и синтеза на нуклеинови киселини, без които е невъзможно делението на клетките и предаването на генетична информация чрез системата РНК – ДНК. Индиректно Хумустим подобрява аерацията на почвата и водозадържането в орния слой. Неговото приложение и това на другите биорегулатори разширява възможността на бъдещото екологично земеделие.

ИЗПИТВАНЕ НА ХУМУСТИМ ПРИ ПОЛСКИ ФАСУЛ В УСЛОВИЯ НА БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Гл.ас. Светлана СТОЯНОВА, ас. Гергана ИВАНОВА-КОВАЧЕВА

Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“- Русе

Листното торене с хуматния тор Хумустим е оказало положително влияние върху добивите, натрупването на суров протеин и сурови мазнини в семената на полския фасул през всички години от изследвания период.

Качествените показатели на зърното от полски фасул, формирани в условия на биологично земеделие са в границите на генетическите заложби на използвания сорт, в зависимост от условията на годината при естествен хранителен режим. Полученото зърно е екологично чисто, незаменим източник на растителен белтък и отговаря на съвременните изисквания за опазване здравето на човека и природната среда.

Биологичното производство на фасула е свързано с получаване на екологично чисти продукти, предназначени за храна на хора и животни и запазване на почвата от замърсяване. Торенето на културите ефектира най-много при формиране на добива, но то е основен източник на разход на енергия в земеделието. Сега проблемът за развитие на биологичното земеделие изисква търсене на алтернативни решения, които намаляват използването на химическите торове (на енергия) и същите се заменят с такива на биологично основа, какъвто е Хумустим.

Досегашното слабо използване на хуматните торове при полските култури се дължи на трудното им извличане, преработка и произвеждане в лесна за приложение форма. Предлаганите през последното десетилетие торове на тази база са извлеци от различни органични субстрати – дънни органични утайки, кафяви въглища, торф, оборски тор, както и от калифорнийски червеи. Течният хуматен тор Хумустим е типичен представител на агропродуктите, като чисто творение на природата и е без аналог в тази група. В състава му има много високо съдържание на незаменими хуминови киселини, голям набор от микроелементи, други органични вещества, които стимулират физиологичната дейност на растенията.

В опитното поле на ИЗС „Образцов чифлик“ – Русе, в периода 2007-2010 г. е изведен полски опит за изпитване влиянието на Хумустим, върху растежа и развитието на фасула в условия на биологично земеделие. Изследването е заложено в два варианта – контрола (без торене) и вариант с листно подхранване с хуматния тор „Хумустим“. Технологичните схеми, приложени при отглеждане на културите в сеитбообращението бяха съобразени с изискванията на биологичното земеделие.

Използваният в сеитбообращението сорт полски фасул е селекционираният в Института „Образцов чифлик 12“ – ранен, дружно зреещ, с добра устойчивост на оронване, полуувивен с изправен, прибран неполягащ храст. Засят е след предшественик зимна пшеница, сорт „Янтър“.

Борбата с плевелите при културите е водена по механичен път, а листното торене с хуматния тор „Хумустим“ беше извършено във фазите трети троен лист и бутонизация с доза 40 мл/dka за едно пръскане. Използваният хуматен тор е екологично чист органичен продукт, несъдържащ химически синтезирани хранителни вещества. Течната формулация има алкална реакция (рН 9) и съдържа 58,95% органични вещества; 7,83% калий; 3,00 % азот; 1,14% фосфор, хуминови киселини – 23,40% и всички, необходими за растенията микроелементи в оптимални количества.

Периодът на изследването обхващаше години, различаващи се по отношение на метеорологичните условия.

Листното торене с хуматния тор Хумустим е оказало положително влияние върху добивите, като ефектът средно за периода е 17% и е различен в зависимост от условията на годините. Най-голям ефект от прилагането му е реализиран през благоприятните в метеорологично отношение 2010 г., като увеличението на добивите спрямо контролата е с 19 kg/dka т.е с 16% . През най-неблагоприятната 2007 г. независимо, че е получен нисък добив, ефектът от листното торене е също положителен, като повишаването на добива спрямо контролата е 9 kg/dka.

Освен върху продуктивността, метеорологични условия през годините на изследването и прилаганата технологична схема на отглеждане на полския фасул в система на биологично земеделие, предизвикват и различни по своята степен изменеия в качествените показатели на зърното.

Прилагането на листния тор Хумустим се отразява благоприятно върху натрупването на суров протеин и сурови мазнини в семената на полския фасул през всички години от изследвания период.

В заключение може да се каже, че качествените показатели на зърното от полски фасул, формирани в условия на биологично земеделие са в границите на генетическите заложби на използвания сорт, в зависимост от условията на годината при естествен хранителен режим. Полученото зърно е екологично чисто, незаменим източник на растителен белтък и отговаря на съвременните изисквания за опазване здравето на човека и природната среда.